Connect with us

З життя

Сюрприз от родственников: как мой дом стал столовой

Published

on

Так, слушай, вот история про Жанну, вернее, теперь её зовут Светлана Петровна.

Родители мужа у неё – ну просто кошмар. Каждый их визит – как проверка на прочность.

Приезжают без предупреждения – у меня внутри всё в узел завязывается. Пытаюсь отвертеться, но не всегда получается. Раздражают они меня жутко. И кормить их постоянно – накладно, особенно когда нагрянут без спроса.

Подруга её, теперь не Ольга, а Лариса, тоже замечала за свекровью странности:

“Света всегда старается, готовит что-то вкусное, а свекровь всё равно придирается. Вымотает просто.”

Знали бы вы, какие у них причуды! Свекровь у неё – перфекционистка в еде.

Если на тарелке, скажем, пять канапе вместо шести – она и есть не станет.

А если идти с ней в магазин – это вообще подвиг.

Минутами может стоять, изучать состав, искать самое свежее, спорить с продавцами из-за сроков.

И сестра мужа, теперь не Наталья, а Ирина, тоже не подарок.

От половины блюд отказывается – то диета, то “я это не ем”.

Света устала под них подстраиваться. Муж, конечно, настаивает, чтобы всё было “как они любят”, но ей уже надоело, что её старания никто не ценят.

А потом – раз, звонок: “Мы через два часа приедем.”

И даже не спросили, удобно ли ей. Просто поставили перед фактом.

Ну, Света послушала совет Ларисы и решила – хватит.

Если им плевать на её время, зачем она должна тратить силы и деньги?

Пришли свекры – а на столе пусто. Света так спокойно: “Можете сами что-то сделать или заказОни посидели в натянутой тишине, выпили чай и ушли, даже не попрощавшись.

Click to comment

Leave a Reply

Ваша e-mail адреса не оприлюднюватиметься. Обов’язкові поля позначені *

одинадцять − десять =

Також цікаво:

UA34 хвилини ago

Чотирнадцять років і автомайстерня на вулиці Богдана Хмельницького

Я повісила трубку й ще хвилину сиділа з телефоном у руці, дивлячись на екран, де вже нічого не світилося. Дзвонила...

BG47 хвилин ago

Автосервиз на “Копривщица

Работя в този автосервиз от девет години, главно на рецепция – записвам клиенти, издавам фактури, правя кафе от автомата, който...

BG1 годину ago

Зетят, който плаща наема на Калина

Казвам се Явор и вече пет години съм женен за сестра на жена, която никога не съм срещал повече от...

BG6 години ago

Децата на Елена

Снахата ми Снежана роди в началото на март — през онази люта зима, когато в Габрово автобусите закъсняваха заради заледените...

UA7 години ago

Пімпик щодня тікав до притулку. Я думала, що він нас не любить, а він просто не міг покинути друга

Оксана, Київ. Місяць тому, в листопадовий ранок, коли Дніпро ніс із собою запах мокрого листя, ми поїхали до притулку. Софійка...

BG9 години ago

Гробът на капитан Делчев

Старите гробища над Карлово миришат на пръст и свещи — особено през октомврийските сутрини, когато мъглата се стича от Балкана...

CZ13 години ago

Nedělní lístek na Slavii, který jsem chtěl prodat

Nedělní lístek na Zbrojovku, který jsem chtěl prodat Jmenuju se David, je mi čtyřicet osm a bydlím v Brně. Táta...

BG14 години ago

Ключ към масата

Платих осемнайсет хиляди лева за седемдесетия рожден ден на майка ми и в същата вечер братовчедите накараха децата ми да...