Бях оправил вратовръзката пред огледалото в спалнята ни в центъра на София, когато чух входната врата да се затваря. Ралица беше тръгнала за нощната си смяна...
Големият салон приличаше на сцена от стар филм. Полилеите бяха истински кристал, не имитация, и хвърляха жълтеникава светлина върху паркета, който помнеше стъпките на три поколения....
Никога няма да забравя плясъка, с който родителите ми цопнаха в басейна, и смеха, който го последва. Беше последната седмица на август, събота, три и половина...
Двайсет и трети октомври. Половин час след погребението. В апартамента на брат ми в пловдивския квартал „Тракия“ още миришеше на восък от свещите, които съседката беше...
Двайсет и трети октомври. Половин час след погребението. В апартамента на брат ми в пловдивския квартал „Тракия“ още миришеше на восък от свещите, които съседката беше...
Дъждът плющеше по прозорците на кухнята, когато Мила влетя през вратата. Беше забравила ключовете си за колата, но не това я накара да тресне чантата на...
В квартала я наричаха Бялата акула. Дълга, ниска, с хищна муцуна и боя, която още блестеше, стига да не валеше. Опел Омега, две и четири, автоматик....
Стефан замина за Кабул в един мокър ноемврийски вторник. На летището във Варна духаше вятър, който подмяташе пликчета от банички, а аз стисках в джоба си...
Седя до прозореца в хола. Август е, въздухът е гъст и неподвижен, а през открехнатата врата на терасата се носи тежкият мирис на падали круши. Чувам...
Рая Николаева винаги бе смятала, че летищата са за други хора. За хора с еднакви куфари, които знаят на коя опашка да застанат, без да препрочитат...