Барманът видя всичко Работя като барман в квартално заведение във Варна от шест години, но тази вечер за пръв път извадих телефона под бара и записах...
Жената от апартамент 7 се казва Радостина. На петдесет и четири е, работи в общинската администрация от двайсет години и никога не съм я виждала да...
Аз съм Мария Генова, на шейсет и две, четири години вдовица, живея на последния етаж на панелка до гарата. Сутрин пия кафе на стъкления балкон и...
Никога не съм искал да крада от нея. Това трябва да го кажа още в началото, защото после ще прозвучи като оправдание. Но не е. Майка...
Аз съм Калин. Трета година сервирам в банкетни зали из Бургас. Тази юлска вечер работех в „Марина“ — стар хотел на булевард „Княз Борис I-ви“, точно...
Аз съм социална работничка в Разград. Дванайсет години ходя по домовете на самотни старци, нося им храна, чета писма от институции, понякога просто седя на ръба...
Работя в „Дъбовата сянка“ вече единайсет години и половината от тях съм на вечерни смени. Научила съм се да различавам хората не по дрехите, а по...
Работя на рецепцията на семеен хотел „Вълна“ във Варна от пет години. Смяната ми свършваше в двайсет и три и бях останала без търпение – краката...
Когато синът ми изкрещя, че никога не съм дала нищо на това семейство, рибникът още се печеше във фурната. Беше Никулден, осми декември, а навън първият...
Обадиха ми се в четвъртък. Жена от фондацията, гласът ѝ беше млад и припрян. „Госпожо Йорданова, потвърждавате ли, че ще връчите наградата „Иван Петров“?“ Стоях в...