Тридесет и седем стъпала до тавана на къщата в Копривщица — Мила Ненова ги беше броила поне хиляда пъти през последните осем месеца. Всяка сутрин в...
Бях на седемнайсет, когато татко ми каза за развода на почивката в Банско, в малък хотел до главната улица, откъдето от прозореца се виждаше Вихрен и...
Калина беше на четирийсет и седем и дланите ѝ бяха обгорени от машинно масло, което вече не излизаше дори с пемза. Автосервизът на улица "Пирин" в...
Аз съм ветеринарен техник в кабинета на доктор Бонев в Пловдив, откъм квартал Тракия, точно до пекарната, откъдето сутрин мирише на топли кифли с крем. Тринайсет...
Карам тази линия от единайсет години и мога да позная след първите две спирки кой ден ще ми е тежък. Онази сряда в началото на март...
Казвам се Антонио, на седемдесет и шест години съм, вдовец, и от близо две години излизам с една жена от Пловдив, която срещнах на туристическа група...
Казвам се Явор Стефанов, на трийсет и четири години съм, инженер по професия — и дъщеря ми Мила се роди на двайсет и осмия гестационен ден....
Когато в приюта на улица „Струга“ в Пловдив докараха едрия бездомен котарак, доброволките очакваха проблеми. Изглеждаше като ветеран от улични сбивания: муцуна, надраскана от стари белези,...
Зетят ми Никола ме вика по телефона в шест сутринта и гласът му трепери така, че едва разбирам думите. "Тодоре, тъща ти… тя иска котката. Иска...
Вихърът тук духа откъм каменоломната, чак до двора на баба Цвета го носи, и мирише на прах и на изгоряло от съседската печка за скара. Кучето...