В квартала я наричаха Бялата акула. Дълга, ниска, с хищна муцуна и боя, която още блестеше, стига да не валеше. Опел Омега, две и четири, автоматик....
Стефан замина за Кабул в един мокър ноемврийски вторник. На летището във Варна духаше вятър, който подмяташе пликчета от банички, а аз стисках в джоба си...
Седя до прозореца в хола. Август е, въздухът е гъст и неподвижен, а през открехнатата врата на терасата се носи тежкият мирис на падали круши. Чувам...
Рая Николаева винаги бе смятала, че летищата са за други хора. За хора с еднакви куфари, които знаят на коя опашка да застанат, без да препрочитат...
Винаги оставях по два букета. За баща ми – жълти лалета, защото обичаше слънцето. За майка ми – бели анемони, крехки като порцелан, любимите ѝ. В...
Щом прекрачих прага, разбрах, че някой е откраднал много повече от уединението ми. Беше откраднал мястото ми в собствения ми дом. Гласът на снаха ми отекна...
Откакто жена ми Мария почина, животът ми се превърна в разписание. Ставах в шест без будилник – тялото помнеше. Закуска точно в седем. После четиридесетминутна разходка...
Септемврийската вечер падаше тежко и влажно над крайбрежната алея в Силистра. Въздухът миришеше на река и на риба, а вятърът брулеше високите тополи край пътя. Елена...
Чинията се разби на парчета върху мраморния под на банкетната зала и в този миг всички разговори замряха. Картофеното пюре се размаза върху белия инкрустиран камък,...
Стоях пред входната врата на София, на трийсет и седем години, с куфар в ръка и ключ, който не ставаше. Майка ми беше в реанимацията на...