Казвам се Елена Петрова и съм старша анестезиоложка в „Св. Анна“ в София. Двайсет и три години стаж, от които последните осем в реанимация. Мислех, че...
Работя в погребална агенция „Покой“ в Пловдив от двайсет и две години. През това време съм виждал какво ли не — семейства, които се държат за...
В килера за бельо миришеше на лавандула и изгладени покривки. Лени знаеше, че трябва да провери всеки час, но в залата беше пълно – пет маси...
Калоян Стоянов си оправи сакото пред огледалото в антрето и дори не ме погледна. Беше четвъртък вечер, а през прозореца на кухнята ни в Пловдив се...
Бях оправил вратовръзката пред огледалото в спалнята ни в центъра на София, когато чух входната врата да се затваря. Ралица беше тръгнала за нощната си смяна...
Големият салон приличаше на сцена от стар филм. Полилеите бяха истински кристал, не имитация, и хвърляха жълтеникава светлина върху паркета, който помнеше стъпките на три поколения....
Никога няма да забравя плясъка, с който родителите ми цопнаха в басейна, и смеха, който го последва. Беше последната седмица на август, събота, три и половина...
Двайсет и трети октомври. Половин час след погребението. В апартамента на брат ми в пловдивския квартал „Тракия“ още миришеше на восък от свещите, които съседката беше...
Двайсет и трети октомври. Половин час след погребението. В апартамента на брат ми в пловдивския квартал „Тракия“ още миришеше на восък от свещите, които съседката беше...
Дъждът плющеше по прозорците на кухнята, когато Мила влетя през вратата. Беше забравила ключовете си за колата, но не това я накара да тресне чантата на...