В края на август, когато липите в Копривщица вече започват да миришат на мед, Рада Стойчева извади от раклата на сестра си един плик. Плик с...
Двадесет години. Толкова години броях дните, откакто детето ми изчезна от двора на баба си в Пловдив. Двадесет години, значи. Вече бях спряла да гледам всяко...
Нощната смяна в Трето районно в Пловдив е като да чакаш влак, който винаги закъснява. Седнал съм на дежурство, пред мен — четири празни чаши от...
Седях в ресторанта на хотела в Боровец, когато тя влезе. Не че я познавах. Просто беше трудно да не я забележиш — висока, с кожено палто,...
# Грамотата от 1978-ма Четиридесет и осем години стоях зад този клавирен инструмент. Не искам да кажа пиано — то си е стар „Кнабе“ с олющени...
Барманът видя всичко Работя като барман в квартално заведение във Варна от шест години, но тази вечер за пръв път извадих телефона под бара и записах...
Жената от апартамент 7 се казва Радостина. На петдесет и четири е, работи в общинската администрация от двайсет години и никога не съм я виждала да...
Аз съм Мария Генова, на шейсет и две, четири години вдовица, живея на последния етаж на панелка до гарата. Сутрин пия кафе на стъкления балкон и...
Никога не съм искал да крада от нея. Това трябва да го кажа още в началото, защото после ще прозвучи като оправдание. Но не е. Майка...
Аз съм Калин. Трета година сервирам в банкетни зали из Бургас. Тази юлска вечер работех в „Марина“ — стар хотел на булевард „Княз Борис I-ви“, точно...