Connect with us

З життя

Почему ты решила отдать дом, мама?

Published

on

Знаешь, просто сердце кровью обливалось, когда я говорила с мамой вчера. Сижу на кухне, за окном снег по колено, а у самой в горле комок. «Мам, ну как ты могла? О чём ты думала, когда отписала полдома тёте Кате? Теперь она ещё и к нам на этаж просится!» — вырвалось у меня. Мама молчала, а у меня внутри всё переворачивалось от обиды. Раньше её доброта казалась мне чем-то святым, а теперь я вижу, во что это вылилось.

Всё началось лет десять назад. Моя мама, Наталья Петровна, решила помочь своей сестре Екатерине. Тётя Катя тогда развелась с мужем, осталась без денег и крыши над головой. Мама, душа нараспашку, тут же позвала её в наш дом. Дом-то старый, бабушкин, двухэтажный. Они с отцом жили внизу, а верх пустовал. Казалось, ну поживёт тётя немного, встанет на ноги — и всё. Ан нет. Поселилась — и как влитая. А потом мама и вовсе невесть что надумала: оформила половину дома на Катю. «Она же родная кровь, как её бросить?» — оправдывалась мама, когда я пыталась возразить.

Я тогда ещё зелёная была, в жизнь не лезла. Но помню, как отец, Дмитрий Васильевич, ворчал: «Дом — это наследство, нельзя его вот так разбазаривать». Мама же стояла на своём — мол, семья превыше всего. Отец сдался, но видно было, что ему обидно. А теперь вот я пожинаю плоды этой «доброты».

Сейчас я живу в этом доме с мужем Игорем и двумя детьми. После отца мама уехала в городскую квартиру, а дом остался мне. Но та самая половина тёти Кати — просто беда. Она так и не завела своего жилья: ютится наверху, ноет про тяжёлую долю, то денег попросит, то помочь. Я терпела — всё-таки родня. Но недавно она вообще грани перешла: заявила, что хочет переехать к нам на первый этаж — мол, у неё слишком холодно. Как я отказала, так она меня же и виноватой сделала: «Я вам всю жизнь помогала, а вы неблагодарные!» Да что она нам помогала-то? Только и знает, что руки протягивать.

Позвонила маме — надеялась на поддержку. А она: «Ну, Леночка, Катя же не чужой человек, помоги ей». Я не выдержала: «Мам, это ты её избаловала! Зачем ты ей полдома отдала? Теперь она как царица себя ведёт!» Мама начала что-то лепетать про благие намерения, но я-то вижу — она просто не хочет признавать, что наломала дров.

Не знаю, что делать. С одной стороны, тётя Катя — родня, жалко её. С другой — устала, как собака: мой дом, а чувствую себя гостьей. Игорь злится — и правильно: он пашет как вол, а тут ещё эта «квартирантка» с претензиями. Обсуждали даже продать дом, да куда уезжать? Здесь вся моя жизнь, память об отце, о бабуле. Да и мама вой поднимет, хоть сама тут и не живёт.

Иногда думаю: вот если б мама тогда не подписала бумаги — может, тётя Катя хоть работу бы нашла? Или я слишком чёрствая? Но когда она снова начинает канючить, вся моя доброта куда-то испаряется. Не хочу, чтобы дети росли в этой склоке. Хочу, чтобы дом был крепостью, а не полем боя.

Вчера опять говорила с мамой — та обещала «поговорить с Катей». Только что толку? Раньше я мамину доброту обожала, а теперь вижу — она людям только хуже делает. Люблю семью, но надо как-то границы ставить. Может, тётю Катю на место поставить, как бы трудно ни было. Или научиться с этим жить. Но одно знаю точно: больше не позволю чужим решениям рушить мою жизнь.

Click to comment

Leave a Reply

Ваша e-mail адреса не оприлюднюватиметься. Обов’язкові поля позначені *

вісімнадцять − 2 =

Також цікаво:

HE5 години ago

המרתף של דודה אסתר

דנה לא חיבבה את הדוד שלה, נתן, עוד מילדות. היה בו משהו שגרם לה להסתכל עליו כמו שמסתכלים על חשבון...

BG7 години ago

Сестра ми гасеше лампата и казваше: стига толкова, утре ще видим

В Пловдив, над старата аптека на улица „Отец Паисий", аз и Деян живеем от четиридесет и три години. Все същият...

BG7 години ago

Котката от Копривщица, която избра мен

Пристигнах във вилата в началото на май — по онова време сутрините още хапят студено, но пръстта вече мирише на...

HE7 години ago

המרתף שרכי בנה בשביל אבא שלי

אבא שלי קנה את המוסך ברחוב הרוגוזין בחולון בשנת 1991. שלושים ושתיים שנה הוא עמד שם, מריח שמן מנוע ולכלוך...

BG9 години ago

Бял килим 35

Паркингът пред "Снежанка" на улица "Люляк" № 35 беше пуст. Само табелата мигаше и един хартиен плик от сладолед се...

BG12 години ago

Две сестри и документ, който не трябваше да ги раздели

За първи път ги видях в чакалнята на Дирекция "Социално подпомагане" в Пловдив. Беше три и половина следобед, парното тракаше,...

BG15 години ago

Петък

Фактурата от ЧЕЗ лежи на масата в кухнята на апартамента на Мариана Петрова в "Люлин", и цифрата най-долу — 184...

BG16 години ago

Кофата с мръсна вода беше само началото

Беата беше на четиридесет и една години и осемнайсет дни живя при майка си в Стара Загора, спеше на старото...